145 години след Априлското въстание, да сведем глава пред паметта на героите

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г., 1 май по нов стил. В подвига на нашите предци, може би, най-важното е, че макар въоръжената борба да е потушена, българската нация в онези години постига най-важната стъпка към свалянето на оковите и Свободата, извоювана в Руско-турската война, две години по-късно.

Въстанието избухва в Копривщица. Организирано е от Гюргевския революционен комитет, създаден през есента на 1875 г. във Влашко, както са наричали Румъния. Според приетия от комитета план, българските земи са разделени на 5 революционни окръга…

Събранието в Оборище
Взето е решение за свикване на събрание, което се провежда от 14 до 16 април в местността Оборище, край Панагюрище. То се смята за първото българско Народно събрание. На него се уточняват въпросите, свързани с хода на бъдещата революция.

По-сериозната подготовка за бунта била извършена само в IV и I окръзи. Най-слаба е в V окръг – Софийски, на практика само планиран. Единствено в IV окръг, под ръководството на Георги Бенковски, е създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката. Това правело впечатление на местните мюсюлмани и османски власти. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище са изпратени жандармерийски отделения, да арестуват подстрекателите.

Паметник с писмото в Копривщица
При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Мюдюринът е убит, а в градчето е установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпраща в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“, с което де факто се обявява начало на въстанието. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, изминал обичайния 5-часов път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявява преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадва комитетите и повлиява негативно на цялата акция. То обаче е наложено от самите обстоятелства…

За подготовката и ходът на въстанието, за делата на знайни и незнайни герои е писано и казано немалко. Тук нека погледнем към главните апостоли, техни помощници и съдбите им, във въстанието и след него.

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“
В I Търновски окръг, с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов, с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев.

Стамболов е бележит български държавник и революционер, също – журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878)… През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни. На 3/15 юли 1895 г. Стамболов е жестоко посечен на улицата и три дни по-късно умира от раните си.

Христо Караминков (Бунито) е участник в Старозагорското въстание, Априлското въстание и Руско-турската война. След Освобождението се завръща в родния си град Търново. Занимава се с търговия. Избиран е за окръжен съветник и народен представител. Почива на 14 април 1892 г.

Иван Панов Семерджиев (Пановчето) разгръща активна дейност в подготовката на Априлското въстание. Възглавява Горнооряховския революционен комитет и подпомага дейността на Стефан Стамболов. Участва в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. Войвода от Горнооряховската чета. На 28 април Стамболов разрешава четата да се присъедини към четата на поп Харитон. В пределите на града горнооряховските въстаници са обградени. Георги Измирлиев отправя първия изстрел, но силите се оказват неравностойни. Войводите Иван Семерджиев и Георги Измирлиев са заловени и по-късно обесени във Велико Търново, заедно с Бачо Киро (войвода на чета от Бяла черква) на 28 май 1876 г. Погребани са там заедно с други въстаници.

Георги Измирлиев (Македончето), извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. Вестта за преждевременно обявеното на 20 април въстание в ІV революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си. При опита за въстание, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, поради предателство, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт от специален османски съд в Търново, Измирлиев е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите: „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“

Във II Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов, с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов.

Иларион Драгостинов пише от Гюргево до приятелите си: „Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се“. С воля за борба и със съзнанието за дълга си преминава в България. На 21 март е в Свищов. В село Кортен полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Георги Обретенов. Заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV-ти Пловдивски революционен окръг. В навечерието на въстанието турската власт извършва редица арести и само най-смелите последват четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. На 3 май четата излиза от града и поема към Балкана. Драгостинов загива на 10 май в сражение около прохода „Вратник“ с потерята на Осман Бюлюкбаши.

Стоил войвода сформира малка хайдушка чета, с която прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския и Сливенския балкан. След избухването на Априлското въстание, към четата на Стоил се присъединява четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. На 10 май водят бой при село Нейково (Котленско), където Стоил е ранен. От юнаците останали само 4-ма, когато войводата получава втора рана. На 13 май в местността „Чешме“, при село Бинкос е заловен от потеря и обезглавен.

Георги Обретенов е най-малкият син на баба Тонка Обретенова. След неуспеха на Старозагорското въстание, се прехвърля в Румъния. Гюргевският комитет оценява подготовката му и го изпраща за помощник апостол на Иларион Драгостинов. Драгостинов минава през Свищов, а Обретенов през Русе, след което, със съдействието на комитетските дейци от Търновския окръг, по комитетските канали достигат Сливен. Идването на апостолите дава тласък на подготвителната работа. Военният инструктор Георги Обретенов донесъл модерни пушки. Ръководителите на въстаническата група, събрана на „Куш Бунар“ – Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Георги Обретенов и Георги Дражев, решават, въпреки малкия брой въстаници, да осъществят плана за обиколка и вдигане на въстание в селата из котленския край. Пресрещната, четата води първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. При оттеглянето е ранен безстрашният революционер и военен инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов… Осъзнавайки, че положението му е безнадеждно, той се самоубива на 10 май 1876 г.

Ботев на козлодуйския бряг
В III Врачански окръг главен апостол е Стоян Заимов, с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Тук въстанието не избухва, поради големия брой турски войски, има само действия по места.

Стоян Заимов – между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия, но не след дълго успява да избяга и се установява в Румъния. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след потушаването на въстанието, е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение. Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882) и учителства в различни градове на България. През 1892 г. е избран за председател на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. От 1908 г. е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници в Плевен, където умира през 1932 година.

Никола Обретенов също е син на баба Тонка… В началото на 1876 г. Той и Георги Апостолов преминават Дунав при Оряхово и се отправят към Враца. Малко по-късно отиват в Румъния, да купят оръжие и при избухване на въстанието, да го донесат с чета във Враца. На 17 май 1876 г. Никола Обретенов, с четата водена от Христо Ботев, слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг. Участва във всички битки. Непосредствен свидетел е на смъртта на Христо Ботев. След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из планината, на 17 юни е заловен, заедно със свои другари в Троянско. Осъдени са на смърт…, но, по-късно, освободени по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор. След Освобождението, Никола Обретенов активно участва в строителството на свободна България. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на Силистра, за да се справи със съзаклятието на местните русофили. През 1890 е окръжен управител на Русе. През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия, установява точното място на гибелта на Христо Ботев, за което е съставен протокол. Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе.

Георги Апостолов също е от четата на Христо Ботев, след чиято смърт повежда част от четниците. Пада убит в сражение в местността „Рашов дол“ на 21 май 1876 г. край село Лютиброд, Врачанско.

Никола Славков е заловен през януари 1876 г. при опит да достигне София. Руско-Турската освободителна война го заварва в затвора. След Освобождението се занимава с чиновническа дейност. Почива на 20 април 1936 г. в София.

Хвърковатата чета
В IV Пловдивски окръг главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.

Панайот Волов е определен за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг, но след появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли, вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието, се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство, Волов е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско, се удавя.

Георги Бенковски, с рождено име Гаврил Хлътев, играе централна роля във военните действия на въстанието. Той е в Панагюрище, при обявяването на Априлското въстание в Копривщица, заедно с повечето други апостоли. Успява бързо да събере хора и сформира знаменитата Хвърковата чета, с която обикаля района, мобилизира и мотивира много въстаници. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 г. (стар стил; 24 май нов стил), след предателство от страна на говедаря дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршум. Потерята отрязва главата му. Пращат я в Ботевград, като доказателство, че баш комитаджията е убит, а след това в София, по спомени на Захари Стоянов.

Георги Икономов е сред главните организатори на Старозагорското въстание, командва и въстаническа чета. След въстанието емигрира в Румъния. В Копривщица е при обявяването на Априлското въстание. Тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участва в едно от първите сражения с турците. При погрома, заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов се отправя към Румъния. След предателство, е ранен в Бяла и при бягството, се удавя в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.

Захари Стоянов участва в Старозагорското въстание, един от ръководителите е и на Априлското. От самото начало е в Хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома, заедно с Георги Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада в Тетевенския балкан… Захари Стоянов успява да избяга. След няколко дни е заловен, прекарва няколко месеца в затвора, после се озовава Пловдив, в Търново… След Освобождението работи в съдебни институции, като журналист и редактор. Сред организаторите е на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Народен представител в V-то Обикновено Народно събрание (1887). Негов подпредседател (1887) и председател (1888 – 1889). Умира на 2 септември 1889 г. в „Отел дьо Суез“ в Париж, от отравяне. Най-известен е с книгата си „Записки по българските въстания“.

Заслужено място сред великите имена на Априлската епопея има и Тодор Каблешков, който е сред активните помощници в революционната борба. Той взима участие в подготовката на Старозагорското въстание, а при подготовката на Априлското получава от апостола Волов пълномощно за създаване на революционни комитети. Изправен пред разгром на бунта още преди да е започнал, Каблешков, взема решение за преждевременното му обявяване. По негова заповед камбаните на градските църкви в Копривщица започват да бият, избухва Априлското въстание, пише се Кървавото писмо… Каблешков се отправя с отряд от 200 бойци в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица, заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо. Започва престрелка. Войводата е заловен жив, но знаейки какво го чака, при спиране на конвоя за нощувка в конака в Габрово, успява да вземе револвера на едно от заптиетата и се застрелва в главата. Датата е 16 юни 1876 г. Тодор Каблешков остава в историята като човекът, поставил фактическото начало на Априлското въстание, с пукването на първата пушка. Пророчески са и думите му: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.