ДЕСЕТО ИЗДАНИЕ НА РСВУ В БЪЛГАРИЯ НА ФОНА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19
12.11.2020
На фона на здравната криза, причинена от разпространението на COVID-19, изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) за 2020 година регистрира устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната. Данните в новото издание на Рейтинговата система, което е десето по ред, показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година. Увеличението се дължи, както на нарасналия брой на чуждестранните студенти, които представляват 56% от всички студенти по медицина в България, така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това професионално направление. Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ през 2020 година се обучават над 28 000 студенти, представляващи близо 13% от всички студенти в страната. За сравнение, през 2013 година в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите в страната.
Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, е част от трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда. Тази тенденция се регистрира от Рейтинговата система през последното десетилетие наред с тенденциите за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища, за нарастване на дела на чуждестранните студенти в страната, както и за увеличаване на дела на завършилите, които имат принос към осигурителната система на страната и се реализират на позиции, изискващи висше образование.
Данните в Рейтинговата система показват, че общият брой на студентите във висшите училища през 2020 година продължава да намалява и е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 година. В 16 направления спадът е с над 40%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления – „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 година и „Администрация и управление“ със спад от 45%. В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).
Петте най-масови професионални направления през 2020 година са „Икономика“ с 30 916 действащи студенти, „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316). За първи път в Рейтинговата система направление „Право“ със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направление „Информатика и компютърни науки“, в което се обучават 7913 действащи студенти. През 2020 година професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната.
През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти.
В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%.
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 8% от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).
През 2020 година Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 година са се обучавали близо 3400 студенти.
На фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8% през 2020 година при ниво от 2,2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 година насам. В началните етапи на пандемията през 2020 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19% през 2020 година от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 година от под 46% през 2014 г. При работещите магистри през 2020 година този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 година при нива от 1297 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година. Цитираните данните за реализацията на завършилите са взети към края на февруари 2020 година с цел да се избегне ефектът от административно наложените ограничителни мерки върху определени сектори на икономиката в условията на пандемията от COVID-19.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (21%).
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“. За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,56), „Фармация“ (5,50), „Стоматология“ (5,49), „Математика“ (5,40) и Филология (5,22). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Животновъдство“ (4,24). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 4,96.
Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Педагогика на обучението по …“ „Военно дело“ и др.. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.
Данните в Рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през последните пет пълни години (2015-2019 г.) надхвърля 17 600 и е двойно по-голям, отколкото за предходния петгодишен период (2010-2014 г.), в рамките на който има регистрирани 8 567 публикации. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да бъдат висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.
Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2020 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища, както и сред работодатели.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.
Рейтинговата система съдържа и информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение, както и списък на съвместните програми на българските висши училища с партньори от чужбина.
Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2020 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс в рамките на проект „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища – фаза 1“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
По информация на: Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ)