На 1 септември 1912 г. Димитър Апостолов Ценов– родолюбив българин и възрожденец, виден търговец, акционер и предприемач, завещава на родния си град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на Димитър Ценов е най-голямото индивидуално и второто по големина за развитиена българското висше образование след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. зл.лева) за Софийския университет. Роден на 27 декември 1852 г. (стар стил), респ. 8 януари 1853 г. (нов стил) в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново иКронщад (днешен Брашов – Румъния). След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от генерацията „първостроители на съвременна България“, която за няколко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктурата на освободената ни държава. Димитър Ценов участва в изграждането на: водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; сградата на Девическия пансион. Владее седем езика, има Лепта пред народния олтар Димитър Ценов безвъзмездно дава цялата си собственост за Висше търговско училище в Свищов плодотворни контакти сред европейската аристокрация, делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Участва в строителството на жп линиите София – Перник и Мездра – Враца – Видин. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси, умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построят петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас. Но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения и сиропиталища.
Голямото си състояние, което е натрупал, Димитър Ценов дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза“. Димитър Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание и обявява своята воля: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно, към капитала на фонда. … Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обхващат търговските
науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др….“. В завещанието на Ценов е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства създадено учебно заведение“. Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болница на Червения кръст, за да не накърни отделените средства за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Свищов.
На 8 ноември 1936 г. цар Борис III официално открива в Свищов Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител Димитър А. Ценов. В историческите книги до нас достигат три документа, свързани с церемонията по откриването. Водещ е Наредбата-закон на Царя, където четем: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов“
с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки“. При откриването тържествено слово чете и първият ректор проф. Димитър Бъров, който почита Дарителя с думите: „Последната воля, без условности, без пречки, беше именно тази: да се създаде Висше търговско училище в родния му град“. Най-малко известно, но ключово като послание и фактология е третото слово – на проф. Георги Данаилов (основен изпълнител на завещанието). Именно в това слово, отпечатано със заглавие „Капиталът и духовният прогрес на човечеството“ в брой 1 от 1937 г. на Годишника на Висшето училище, са дадени исторически сведения, а проф. Данаилов оприличава дарението на Ценов като трансформация на физическия капитал (пари и имоти) в духовен капитал (академия и висше училище). Давайки пример с множество дарителски фондове в световната история в подкрепа на университети, академии и научни каузи, той заявява пред Царя, църковния клир и всички гости, че програмата и уредбата на висшето училище в Свищов следват образеца на Висшето училище за стопанска администрация при Харвардския университет, създадено от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с дарение от 1924 год. в размер на 5 млн.щ.д. Денят на официалното откриване на Висшето търговско училище, на което присъстват Царят, представители на
правителството и много граждани, се превръща в истински празник за Свищов. Училището започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела: „Финансово-административен и банков“ и „Кооперативно-застрахователен“. Първите занятия се водят в Търговската гимназия и в салона на първото българско читалище. Само за няколко години, благодарение на
умелото ръководство на училището, се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат“ (1939 г.), жилищата за преподаватели, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г. в нея започват учебни занятия. За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин“ и Димитър Ценов става вторият почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров. През 1948 г. с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавният бюджет, като в приходната част е включен и фондът „Димитър А. Ценов“ и той фактически е национализиран. Паралелно, с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен“ от 31 януари 1950 г. са одържавени всички построени и/или придобити от Фонда сгради на Свищовското висше училище. Днес, 108 години след най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България, Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ има над 150 000 успешно дипломирани възпитаници. Със старта на новата учебна 2020/2021 година през вратите на ректората влезе 85-ият випуск на Свищовското висше училище. А пред аулата, в която се открива учебната година, са изписани
думите на Дарителя от неговото завещание: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“.