Емоционалното учене – същност и интеграция в образователната среда

Какво представлява емоционалното учене? Как може то да бъде интегрирано в нашата образователна система?

Темата коментира в “Нашият ден“ Юлия Мишкова, учител по история.

“Емоциите като начин на преподаване и развиване на социалните умения не са нещо ново. Ако се върнем много назад във времето, когато изобщо са започнали дискусиите какви следва да бъдат целите на образованието, още тогава започват и отговори, в които виждаме, че фокусът на развитие на всеки един ученик в образователната система, би следвало да бъде холистичен и да засяга и неговото личностно развитие.“

“Това не е нещо ново, но със сигурност е нещо, което излезе на преден план в последните години. Какво всъщност означава да работим за социално и емоционално учене и социално емоционално развитие на един ученик? Отговорът е много кратък. Това означава да работим за развитието на неговата личност. Така че всеки един ученик, който следва да завърши училище в един момент, да се реализира в своя живот, да може да се справя със своя вътрешен свят и с всичко, което му се случва като интеракции със социума.“

Образователната система у нас

“Първата стъпка за връщането и изкарването на фокус на социалното и емоционалното учене е всъщност самата роля на учителя и неговото индивидуално, личностно и професионално развитие. За да може учителят да развива цялостно своите ученици и да развива съответните нагласи в своите ученици, е редно и той самият да обръща внимание на своя вътрешен свят, за да рефлектира по същите области, по които следва да работи с учениците си, така че да го прави максимално пълноценно.“

“Това е първата стъпка и си мисля, че тя частично е залегнала на ниво учебни програми в нашата образователна система. И все повече излиза на преден план като област, върху която учителите да се развиват, да споделят опит и да се учат един от друг.“

Учебни материали

“Ние залагаме на работа в няколко основни посоки. Едната е да се опитваме да подготвяме учителите да преподават интегрирано социално-емоционално компетентности. Това означава да се връщат и да фокусират вниманието на учениците върху отделните компетентности в часовете, които така или иначе преподават. Такъв пример би могъл да бъде една рефлексия в края на учебен час, в която всъщност учениците да споделят какво им е помогнало да се справят със съответните задачи и какво им е попречило, за да развиваме техните умения да управляват процесите на учене.“

Темата коментира в “Нашият ден“ Мила Иванова, учител по английски.

“По отношение на разликата между познавателни и социално-емоционални методи, когато говорим за рамката, която използваме, ние стъпваме на една организация в САЩ, която преди 30 г. въвежда изобщо термина социално-емоционално учене.“

“Можем да ги разделим в три големи области. Първата е свързана с вътрешния свят на децата или на възрастните, емоционалния им вътрешен свят, което означава на простичък език – можем ли да познаваме и да назоваваме правилно емоциите, които използваме с достатъчен нюанс и детайл, което излиза, че е нещо изненадващо трудно за хора от всякаква възраст.“

“Можем ли да назоваваме силните си страни, познаваме ли добре собствените предразсъдъци и стереотипи, реакции в дадени ситуации. И по какъв начин емоционалният вътрешен свят влияе върху действията и решенията, които взимаме.“

“Това е свързано и с това до каква степен можем да се контролираме и регулираме. Всеки знае, че когато изпитаме силно чувство на щастие или на гняв, е важно да имаме механизми, по които да преработим тази емоция, за да не се стигне до агресивни прояви, или до неприемливо поведение в някаква ситуация.“

Взаимодействието с околните

“Другата част е насочена по-скоро към взаимодействието с околните. По какъв начин изграждаме връзка, значими приятелства и отношения.“

Източник: БНР