Месец май е месец на образованието, културата и духовността. Ученици от 10.а и 11.б клас на ПДТГ „димитър Хадживасилв“ изработиха и представиха колажи с изучавани литературни произведения. „Литературата през моя поглед“ е мотото, което обедини картини, образи и герои от емблематични творби на любими български автори.
Следвайки примера на Христо Смирненски в поетическия цикъл „Зимни вечери“, ученици от 10. клас изобразиха картини от света на градската беднота. Човекът няма настояще, не вижда бъдеще, забравил е и миналото си. Или може би всичко е едно страдание. Градът е мъглив и злокобен. В различни картини Назар Арифова, Никол Янкова и Илина Тодорова разкрива съдбата на обречените обитатели на големия град. Съпричастност изпитват и учениците, защото съчувстват на бедните деца – „пленници на орис вечна, зла“. Те нямат право на детство, а това е несправедливо. Нямат право дори и на почивка. Единственото място, където спират, е край уличния фенер. И попадат за миг в друг свят, красив и нереален. А нашият свят днес е цветен, дигитализиран и охолен.
Магията на любовната лирика беше асоциирана със стихотворението „Две хубави очи“ от Пейо Яворов. Ева Миланова, Емилия Борисова и Йоана Игнатова от 10.а клас разкриха магията на любовния копнеж. В колаж изобразиха интимно откровение на влюбената душа. Представиха образа на жената само чрез детайл от нейната външност- очите. Непорочният и невинният на образ на детето е сравнен с този на жената и я оприличават на ангелско създание, на което влюбеният човек се възхищава.
Преслава Кожухарова, Елиф Юсуфова, Биляна Бисерова и Йоанна Митева от XI б клас съчетаха слово и картина, за да изобразят усещането за дом и хармония с природата, съизмерено със стихотворението. „При Рилския манастир“ от Иван Вазов.
Провокирани от темата за забранената любов, талантливите ученици насочиха творческия си поглед към примамливите праскови и се фокусираха върху сладкия вкус на любовта. Ако Емилиян Станев в „Крадецът на праскови“ постави на изпитание любовта по време на война, то учениците направиха живописно изображение на природата и на човешката душа.
„Европейци сме ний, ама все не дотам!“ – Алековите думи продължават да бъдат актуални и днес. Младите българи изразиха отношение и към съвременните българи, живеещи в България или в чужд свят. Дали ще сме в България, или другаде по света, духовните ценности трябва да ни интересуват. В процеса на интеграция трябва да стигнем „дотам“, докъдето са стигнали западноевропейските държави. Защото България е земен рай! Родината ни е прекрасна! Красива природа, благоприятен климат, национални и личностни качества- имаме всичко, за да сме достойни европейци!