МИНИСТЪР ВЪЛЧЕВ: НАЛИЦЕ Е ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС

Mинистър на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на десетото издание на резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2020 година

Предприетите през последните пет години реформи стимулират подобряване на качеството и насърчават увеличаването на научната дейност в българските висши училища. За това говорят ясно резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2020 година, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на десетото ѝ издание.

Той допълни, че провежданите реформи мотивират висшите училища да се стремят към оптимизиране и фокусиране към силните си страни и подчерта, че през настоящата година са налице и първите пет, които вече са част от Европейските университетски мрежи. Според министъра това е една от основните цели с оглед съвместно сътрудничество и повишаване на качеството на предлаганото образование. По думите му резултатите от Рейтинговата система през последните години ясно посочват, че масовизацията в търсенето на висше образование е приключила. Ключови фактори стават репутацията и качеството на обучението.

На лице са четири положителни тенденции в сферата на висшето образование у нас. Наблюдава се рационализиране на структурата на българското висше образование. Тя все повече се доближава до потребностите на пазара на труда, показват данните от Рейтинговата система през последното десетилетие. Същевременно се регистрира и голямо увеличаване на броя научни публикации на българските висши училища. Нараства и делът на чуждестранните студенти в страната. Увеличава се броят на завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, и остават да работят в страната.

Рейтинговата система регистрира устойчива тенденция за увеличаване броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването. Данните показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година.

Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ през 2020 година се обучават над 28 000 студенти (близо 13% от всички студенти в страната).

Данните в Рейтинговата система показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 година е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 година. В 16 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления – „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 година и „Администрация и управление“ със спад от 45%. В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).

През 2020 година професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната. Първите пет за 2020 година са: „Икономика“ (30 916 действащи студенти), „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316).

През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти. В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като най-голям е делът им в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%.

Увеличава се броят на чуждестранните студенти в България – от около 4% през 2013 година до близо 8% през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

През 2020 година Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 година са се обучавали близо 3400 студенти.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 година при нива от 1297 лева през миналата година и от 867 лева през 2014 година. Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“.

Данните в Рейтинговата система показват и почти двойно повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели като учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор за обучение, което предлагат висшите училища в България.

Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg.

Източник: МОН