Всеки българин се гордее с това, че е потомък на най-старата държава в Европа, запазила името и територията си до днес. Трудно се създава национално самосъзнание, което да оцелее през вековете. Още по-трудно е, когато забравим славното си минало.
Именно възстановяването на българското самосъзнание е кауза за много млади хора, хора обединили се от идеята да създадат Историческия парк в с. Неофит Рилски, намиращо се на 30 км от гр. Варна. Една идея, реализирана като туристическа атракция, даваща възможност да се докоснеш до историята на нашите земи.
Имах възможност да посетя парка и да разгледам възстановки на бита на населението, обитавало нашите земи 6000 години пр.Хр., през епохата на неолита. Къщите бяха построени с материали и по технология, характерна за онези епохи. Проличава култът им към земята и дома в изрисуваните глинени съдове. Има следи, говорещи за трудолюбието им, като уредите за смилане на зърно, пещите за печене на хляб и становете за тъкане на ленени и конопени тъкани.
В къщите, пресъздаващи живота през неолита, освен каменните сечива, се виждат и метални такива. Къщите стават по-големи, по-укрепени, а съдовете – по-добре украсени. Вижда се, че стопанството се развива, създават се блага, които не само задоволяват нуждите на домакинството, но и се използват за размяна.
По-нататък се преселваме в епохата на траките, като влизаме в храма на Богинята Майка, която според древните траки е майка на боговете и на всичко живо на земята. Направена е възстановка по подобие на открития до гр. Балчик единствен храм на Балканския полуостров. Имах удоволствието в храма да се докосна до изложба конкурс на художници от България, Русия, Унгария, Сърбия и др. държави, която бе посветена на създаването и разпространението на българската азбука по света.
Посетихме и Тракийския дворец, построен по подобие на двореца на тракийския цар Свет III до днешен Казанлък. Там имах възможност да седна на трона на владетеля, да се снимам със златен венец и да посетя съкровищницата на двореца. В нея имаше репродукции на най-известните тракийски съкровища, намерени по нашите земи – Панагюрското, Вълчитрънското, Боровското.
Вдясно от двореца се намират три тракийски гробници, които пресъздават култа към смъртта сред древните траки. Особено впечатление ми направи тази от III-II век пр. Хр., в преддверието на която бе помещението за даровете към боговете – в него са погребвали и съпругата на починалия. За нея е било въпрос на чест да бъде погребана редом с мъжа си, тъй като животът ѝ без любимия е губел смисъл.
След епохата на траките се преселваме сред юртите на прабългарите, дошли от Велика България по нашите земи и поставили началото на най-старата държавност в Европа. Тук имах възможност да приседна в походния дом „кош“, който се е използвал от степните народи със скотовъден и военен бит. Влязох в номадския дом – юрта, в кръглия дом – характерен за уседналото вече българско население. Усетих величието на хана чрез владетелския дом. Докоснах се до лъковете на нашите предци, които са покосявали със стрелите си немалко врагове, връхлитайки с конницата си новите земи, укрепвайки нашата държава.
В края на приключението ни се разходихме с лодка и се насладихме на цъфналите водни лилии.
Завръщайки се в реалността, се почувствахме по-знаещи и по-горди, че стъпваме по земя, пропита с кръвта на нашите предци, запазили я за нас през вековете. Във вените ни тече кръвта на племената, успели да осъзнаят силата на словото, силата на вярата, силата на духа – вплетени в народа, нарекъл себе си БЪЛГАРСКИ.