Обмислят удължаване на учебната година за учениците от 1 до 6 клас

То ще е за две седмици
МОН обмисля удължаване на учебната година за учениците от 1 до 6 клас с две седмици през юни. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев, предаде БГНЕС.

„Най-тежките седмици са в момента, може би и в началото на следващата година, когато дори и да спаднат стойностите пак могат да се повишат, когато дойдат сезонните грипни вируси и се натрупат с коронавируса“, коментира той и добави, че се очакват ваксините и учителите да бъдат от първите ваксинирани.

Вълчев каза, че не може да се тестват всички всеки ден, защото целият бюджет на държавата няма да стигне за тестването на ученици и учители, дори и през три дни.

„В същото време трябва да имаме предвид, че не е добре в следващите седмици децата да нямат ангажираност и занимания. Трябва да имат частичен ангажимент. Обмисляме да разширим учебната година по линия на проектните седмици. Знаете, че в момента имаме регламентирана такава проектна седмица за учениците от 1 до 3 клас. Ако училищата решат следващите седмици да провеждат дейности по интереси и проектни дейности, всякакъв тип занимания в електронна среда, да отложат учебните седмици за юни месец“, обяви той и добави, че за целта ще бъдат направени нормативни промени, за да могат педагогическите съвети да взимат решения.

Министър Вълчев беше категоричен по отношение на това, че обучението в електронна среда е компенсаторно и не е равностойно с присъствената форма на обучение, която той предпочита, но в случая няма по-важно нещо от живота и здравето на учениците и учителите. Той е убеден също така, че в момента е много важно да се намали натискът върху здравната система.

Министърът поясни, че се удължава учебната година, но не и учебният план. „Увеличават се с две седмиците, в които родителите и децата ще имат възможност да бъдат ангажирани със занимания. Занимания, които няма да бъдат задължителни“, уточни той. На въпрос дали има деца, които нямат устройство за достъп до електронно обучение и какво се е случило с поръчката за закупуването им, Вълчев каза, че до края на учебната година държавата ни ще има около 100 000 нови компютри в системата, макар и със закъснение. „Няма образователна система по света, която да е настроена да осигури равен достъп в електронна среда. Всяка образователна система предоставя равен достъп, чрез достъп до училище и достъп до учител в класната стая“, заяви Вълчев и уточни, че като част от ЕС сме страната, която през пролетта е имала относително най-висок обхват в електронно обучение, но не и 100%.

Той посочи, че тогава са направили проучване сред 35 000-40 000 деца, за които са имали информация, че нямат достъп до устройство. „Голяма част от тях имат телефони, а близо 2/3 от тези деца не учат заради липса на отношение към образованието“, коментира министърът и даде пример с wifi точките, които след като децата от ромските квартали са разбрали, че дават достъп само до образователно съдържание, са изгубили интерес към безплатния интернет. По отношение на поръчката за закупуването на устройства, образователният министър призна, че сроковете са дълги и няма нормативно основание да ги скъси.

„Предоставихме средства на училищата преди повече от месец. Една част са успели да закупят, около 20-23%. В София са се забавили средствата, но Диян Стаматов ще предложи да не се бавят средствата и училищата да станат второстепенни разпоредители“, заяви той и увери, че в момента тече закупуването им, но подчерта, че в глобален мащаб има недостиг на устройства. Вълчев посочи, че до момента са финансирали закупуването на 19 000 устройства и обяви, че ще отпуснат още средства за закупуването на още. „Ще предоставим още 15 млн. лв. за подкрепа на училищните бюджети. Не само за компютри, но и за дезинфектанти, машини за пречистване на въздуха, но и за закупуването на лаптопи и таблети“, обяви образователният министър.

От думите му стана ясно още, че е имало дилема дали да бъдат закупени таблети или лаптопи, които да бъдат използвани по-дълго време и по време на учебния процес в класните стаи. „Избрахме закупуването на ученически тип лаптоп. Това означава, че ученическият лаптоп е с усилен корпус, върху който съм стъпил с цялото си тегло и той продължава да работи. Това означава дълготрайно автономно ползване на режим батерия, минимум 10 ч. с едновременно с клавиатура като лаптоп и тъч екран като таблет“, разясни министърът.

На въпрос на БГНЕС как ще коментира позицията на Българската академия на науките, които са поискали изравняване на заплатите им, защото се чувстват неравнопоставени, той каза, че това е така, но това не важи за тях, а за висшите училища, които получават ограничен бюджет за наука и преподават. „Първата неравнопоставеност – БАН има 12% ръст на субсидията за следващата година и по-висок ръст на заплатите от предходните години, отколкото висшите училища, без да е предприела мерки за реформи- ВУ правят реформи, сключваме споразумение, сключваме договори за управление с ректорите, нещо което го няма при БАН“, посочи той и добави, че те получават същите средства без да имат норма на преподавателската работа. Според него с тези 12% може да увеличат изпреварващо заплатите.

Лилия Вълчева от синдикат „Образование“ на КНСБ направи изчисление и каза, че на БАН се падат по над 2000 лв. на година на човек като субсидия, а на преподавателите във ВУ над 400 лв. И добави, че председателят им е обещал двуцифрено повишение на заплатите, а ги е вдигнал едва с 3%. По силата на подписаното днес споразумение се повишават заплатите във ВУ и се въвежда определена норма, която преподавателите трябва да изпълнят, за да получат заплатата си. Продължават усилията най-добрите студенти да станат преподаватели. По думите на ректора на СУ Анастас Герджиков днешното споразумение е в резултат на дългогодишна работа и то дава възможност университетите да получават финансиране за качество, а не брой на студентите.

Източник: БГНЕС, nova.bg