Образователният министър: Ще отпуснем допълнително до 80 млн. лв. за предучилищно образование

Приемът на учители по предмети се е увеличил

* Апелирам родителите да намалят времето за ползване на дигитални устройства вкъщи

 

* Включваме професионално направление „Здравни грижи“ в списъка с приоритетните, коментира пред „Монитор“ министърът на образованието и науката

 

– Г-н Вълчев, готови ли са училищата, за да започнат успешно новата учебна година?

 

– Системата на училищното образование е подредена и дисциплинирана система и училищата са предприели мерки, за да изпълнят насоките. Те са близо 2400 и затова е нормално в част от тях да има довършителни работи. Всички училища ще бъдат обезпечени тази година с учители. По последни данни към 14.09. имаше около 190 свободни места, но навсякъде те са запълнени с възлагане на допълнителни часове на учителите. В този смисъл няма да има свободни часове. И следващите пет години, както предходните 5, ще имаме затруднения с обезпечаването на учители. Педагозите, които се пенсионират, са над 4% годишно, докато при нормално възрастово разпределение трябва да бъдат 2,5%. Затова взехме и решението за двойно увеличение на възнагражденията. Положителна новина е, че тази година се е увеличил приемът в професионалното направление „Обучение по педагогика по..“. По него се подготвят учителите по предмети. Този недостиг е най-голям по математика, физика, химия, информационни технологии. Последните години наблюдаваме и увеличение на обучаващите се в професионално направление „Педагогика“. Затова имаме по-малък дефицит при началните учители и тези в детските градини. Предизвикателството остава запълването на свободните места в по-малките и отдалечени райони, но и там ще стартира нормално учебната година.

 

– Каква част от училищата имат медицинско лице?

 

– В над 1700 училища има здравни кабинети с назначени медицински специалисти – лекари, фелдшери, медицински сестри. Част от тях са на пълен щат, други на непълно работно време, а за трети са осигурени здравни грижи от амбулатория за първична медицинска помощ. Само в 294 училища няма медицинско обслужване. На тези места е осигурена здравна грижа за децата с помощта на общините в рамките на 2-3 дни в седмицата. Има и практика директорите да сключват договори с медицински специалисти в малките населени места. Когато казах, че имаме проблем, имах предвид недостигът на медицински специалисти, но той е всеобщ – за цялата система. Затова ще стимулираме допълнително приема в професионално направление „Здравни грижи“ във висшите училища, по което се подготвят медицински сестри, като го направим приоритетно от следващата година.

 

– Какво се случва, ако едно дете не носи маска, какви ще са последствията?

 

– Учителите са най-добрите специалисти за работа с деца, никой от тях няма да започне с наказание. Усилията им в общия случай ще са насочени към позитивно възпитание за спазване на правилата и само в краен случай ще се стига до наказание, както впрочем е и по отношение на останалите правила в училище.

 

– Каква част от училищата могат да предложат вариант за едновременно обучение в класните стаи и за децата, останали вкъщи?

 

– Всички училища могат да предложат допълнително компенсаторно обучение в една или друга разновидност. Единият вариант е чрез присъствие на ученика в реалната класна стая чрез виртуална връзка. В тези случай говорим за пасивно участие на ученика, тъй като учителят ще е ангажиран с преподаването в клас. Друга възможност е асинхронно обучение – възлагане на задачи и контрол на изпълнението им. Трета възможност – допълнителни консултации с учителя. Ние сме препоръчали комбинация от трите възможности. Капацитетът на училищата за предоставяне на този вид компенсаторно обучение зависи от броя на учениците, които са избрали тази алтернатива. Ако става дума за няколко деца, училищата ще се справят. Те обаче не могат да дублират цялостния образователен процес и да провеждат едновременно присъствени часове и занятия в електронна среда. Нямат и два пъти повече учители. Затова, ако училището не може да предложи компенсаторно обучение, детето може да се включи в дистанционен център. Недостатъкът при този вариант е, че детето ще изгуби временно връзката със своите съученици и учители. Предимството е, че ще може да се включи в синхронно обучение по целия учебен план.

 

– Колко ще бъдат тези центрове?

 

– Имаме списък от 15 училища, които са в готовност. От тях седем са на регионален принцип до 8-и клас и 8 – на профилен принцип от 8-и до 12-и клас. Предполагам, че не на всички ще се наложи да стартират. До момента са подадени 150 заявления, като прогнозираме да станат 300-400, но за по-голямата част от тях техните училища ще организират компенсаторно обучение. Възможността за обучение в електронна среда в дневна форма ще става само с разрешение на регионалните управления на образованието и ще зависи от ангажираността на детето и неговите родители през изминалата година. Целта на това изискване е да не отворим широко вратата и да се превърне във възможност за „отсъствено“ обучение. За съжаление в системата има над 15% ученици с проблеми с редовната посещаемост. При тях имахме най-големи пропуски по време на обучението в електронна среда. Част от тези деца наваксваха пропуските през лятото, но имаха натрупани дефицити и от предходните години.

 

– Как ще продължи работата на екипите по механизма за обхват на учениците?

 

– Постигнахме много добри резултати през последните 3 години по отношение на записването и връщането на тези деца в образователната система, но по-трудната задача остава ежедневната им посещаемост и мотивацията им да учат. За тях е най-важно прякото педагогическо взаимодействие с учителите, тъй като трудно разчитаме на подкрепа в ученето от родителите. Затова и фокусът на работата по механизъма тази учебна година ще е комуникацията с родителите и убеждаването им, че децата трябва да ходят редовно на училище.

 

– С финансиране от ЕС ще бъдат закупени и устройства. По какъв начин ще се раздават те?

 

– Компютрите, които закупихме пролетта, бяха дадени като имущество на самите училища и те подпомагаха временно учениците си. По същия начин ще създадем фонд, който ще се ползва при нормален учебен процес в самите училища, а при превключване в електронна среда – учениците ще се подпомагат вкъщи. Ще има и клаузи за взаимопомощ между самите училища, където има по-голяма концентрация на деца без устройства.

 

– По какъв начин ще се процедира с децата в задължителна предучилищна възраст? Ще им се пишат ли отсъствия, ако не ходят на детска градина или училище, ще имат ли онлайн занимания?

 

– За тази учебна година ще увеличим броя на дните, които децата могат да отсъстват по решение на родителите от 10 на 20. Децата могат да отсъстват, разбира се, и по здравословни причини. Като цяло обаче принципът на задължителност остава, защото не е добре едно дете да бъде откъсвано за дълго време от образователната среда. Това се отнася най-вече за децата от уязвими групи и тези, чийто майчин език не е български. Предучилищната възраст е критично важна за когнитивното, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на детето. Затова всички образователни системи правят стъпки към разширяване на задължителната предучилищна възраст. При нас бе гласуван 3-годишен гратисен период, в който общините да осигурят задължителната подготовка на децата на 4 години.

 

Обучението в електронна среда в ранна детска възраст е само частична компенсаторна мярка. През пролетта имаше такова обучение, но до 2 часа и чрез родителите, но не и директна работа на децата с устройства. Това беше записано и в закона. Всички проучвания показват, че взаимодействието с екрани в ранна детска възраст има силно негативно влияние върху развитието на детето и физиологичното развитие на мозъка, развитието на езиковите, комуникативните умения, познавателните, социалните и двигателните умения, креативността и абстрактното мислене. Тези деца, които се застояват пред екрани в ранна детска възраст, най-често страдат от липса на концентрация, понижена двигателна активност и затлъстяване, влошена мотивация за учене и т.н. Малките деца прекарват най-много време с електронни устройства с родителите си и пред телевизора. Затова и използвам случая да апелирам към родителите да намалят времето за ползване на устройства вкъщи, включително и гледането на телевизия на малките деца. Призовавам и детските градини да изключат телевизорите в стаите и да извеждат повече децата навън, особено когато времето е хубаво.

 

– С промените в Закона за предучилищно и училищно образование се предвиждат компенсации за неприетите деца от 3 години до първи клас и бонуси за издръжката на деца. Каква сума е необходима за това?

 

– В резултат на приетите промени всяка година ще се предоставят допълнително между 70 и 80 млн. лв. за системата на предучилищното образование. 18 млн. лв. ще бъдат отпуснати за финансиране на учебни помагала и издръжката на децата на 4 г., което трябва да се отрази в намаляването на таксите за хранене. През 2021 г. ще бъдат предоставени и над 20 млн. лв. за намаляване на таксите, в това число и за пълно освобождаване от такси. Очакваме в детските градини да се запишат още около 6000 деца заради задължителния обхват, за което ще бъдат планирани допълнително 22 млн. лв. До 15 млн. лв. ще бъдат заделени за компенсации на родителите, които са кандидатствали в държавна или общинска детска градина или училище, но не са им били осигурени места. Това най-често ще са деца, записани в частни детски градини. Прогнозно родителите на около 4000 деца ще бъдат компенсирани за разходите си.

 

– По какъв начин ще се отрази пандемията при планирането на бюджета?

 

– Училищата ще бъдат натоварени с допълнителни разходи за дезинфекция и закупуването на лични предпазни средства. Министерството следи бюджетите им – засега все още имат икономии от затварянето през пролетта, но те ще се изчерпят в един момент. Следващата година предизвикателствата пред системата са много и не са свързани само с пандемията. Целта ни е да продължим всички стартирали политики пълноценно, като ги обезпечим с финансови ресурси. Основната част на ръста на бюджета за образование ще бъде за учителски заплати. Надяваме се да има възможност да подпомогнем и издръжката на училищата, ангажимент ни остава и материалната база. Извеждаме като приоритет изграждането на STEM центрове във всички училища, на кабинети, спортни площадки и ученически общежития.

 

Подготвяме както оперативните програми, така и проектните предложения за фонда за възстановяване и гъвкавост на ЕС и инструмента REACT-EU, с които приоритетно ще финансираме изграждането на STEM центрове във всички училища.

 

– Разпределени ли са окончателно 100-те млн. лв. от бюджета за ремонт на студентски общежития?

 

– С Националното представителство на студентските съвети уточнихме разпределението между висшите училища. Средствата ще бъдат насочени към общежитията, които са в най-лошо състояние, и сме убедени, че ще се ползват следващите години. В резултат на отпуснатите средства студенти от 20 висши училища ще се ползват от ремонтирани общежития.

 

 

Визитка:

 

 

– Завършил е магистър по публични финанси в Икономически университет – Варна

 

-Експерт в дирекция „Държавни разходи“ в МОН от 2003 до 2009

 

-Главен секретар на МОН от септември 2009 г. до февруари 2017 г.

 

-Началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите от април до май 2017 г.

 

-Назначен за министър на образованието и науката на 4 май 2017

Източник: „Монитор“