По стълбицата към успеха с Любомира Димитрова от Свищов

В рубриката,, Мотивирай се” ще ви запозная с Любомира Димитрова – едно момиче, което със скромност споделя за себе си и своите успехи. Едно момиче, което е само на 19 години, но знанията и постиженията, които получава за тях, могат да дадат пример на десетки хора, които отдавна са преминали през пътя на самоосъзнаване и израстване като личности. Един човек, който е класически пример за това как силната воля, борбеност и устременост води до високи резултати. Лауреат на Национална олимпиада по философия, бронзов медал на Международна олимпиада по философия през 2020г., златен медалист от Азиатската международна математическа олимпиада през 2016г. и още куп други награди, за които може би няма да ми стигне едно денонощие да напиша, тя печели призванието си,, златното момиче”.

Ето какво споделя:

“ Казвам се Любомира Димитрова, по настоящем съм студентка първа година Право в Университета Кеймбридж във Великобритания. По-рано тази година завърших средното си образование в Средно училище „Николай Катранов“, град Свищов. Ученическите ми години бяха много цветни и наситени откъм преживявания – различни състезания по различни предмети, конкурси, олимпиади… Бройката е значителна, като никога не съм знаела и не ми е било цел да знам точната цифра. „Много“ е добро определение – ако питате баща ми, понеже в начален курс почти всяка седмица бяхме двамата някъде на състезание, на него със сигурност са му се сторили още по-„много“. В прогимназията и насетне бройката постепенно намаляваше, тъй като за по-големите ученици са отворени сравнително по-тесен кръг от състезания, но с по-висок статут и ниво на трудност. В последните гимназиални години наистина малко форуми са от значение извън тези на национално ниво. За себе си като най-стойностни оценявам бронзовия медал на Международната олимпиада по философия в 12. клас, лауреатските звания от националните олимпиади като зрелостник, двата златни медала от MITE, конкурс за научни разработки на няколко етапа, завършващ в Москва.

Определено съм състезателна личност, не мога да го отрека, но най-ценното ми качество е безкрайна упоритост (граничеща с откровен инат). Състезанията култивират тази черта и същевременно те учат да запазваш спокойствие в напрегнати ситуации. Най-голямата полза, която може да извлече човек от тях, е опитът, който след това се пренася към всички останали важни събития, било то в личен, професионален или академичен план. Отпада притеснението по каквито и да било изпити, което е ключов фактор за успешно представяне. Просто е: притеснението те спира да покажеш на какво си способен – сам си слагаш спирачки и, в крайна сметка, това не е честно спрямо теб самия и усилията, които си положил.

Пишейки тези редове, осъзнавам до каква степен атмосферата в университета е пропита с описаните усещания. Накъдето и да се обърнеш, виждаш хора, очевидно способни и талантливи, които са успели да се отличат сред много други способни и талантливи кандидати, демонстрирайки ангажираност със собственото си бъдеще и желанието да се развиват. Не става дума за болни амбиции, а за прегръщане на идеята за надграждане на Аз-а. Образованието като процес е колкото до придобиването на знания, толкова и за чисто психическото развитие на личността. Избрах да уча право, защото в тази сфера открих пресечната точка между точните и хуманитарните науки, в съчетание със силно изразен социален елемент. (Последното за мен беше много важно – да знам, че това, с което един ден ще се занимавам професионално, засягайки директно дейността на конкретни индивиди, оказва влияние върху развитието на обществото като цяло.) Направих мотивиран избор, подплатен с искрен интерес в областта, а когато нещо ти е интересно, то те въодушевява и прави ежедневните трудности по-лесно преодолими (например, за изминалата седмица в подготовката си за два от модулите имах 300 страници по единия предмет, още повече по другия и 10+ часа лекции общо).

 

 

На читателите на „Няма драма“ пожелавам да спрат да мислят за задачите си като неща, които просто са им наложени отвън и „трябва“ да се свършат. Ако не можете да се отървете от този начин на мислене, вероятно това, с което се занимавате, не е „вашето“ нещо. Правилната настройка е „За да го постигна Х, трябва да изпълня стъпки А и В. Аз наистина искам да постигна Х и за тази цел съм готова да премина през предварителните етапи“. Нещата сами се навързват – интерес, мотивация, целеустременост. Когато дадена дейност ти носи удоволствие и удовлетворение, даваш сам на себе си причина да продължаваш да влагаш усилия и дори да ги умножиш. Желанието да се развиваш е естественият резултат – остава само реално да започнеш да работиш по изпълнението му. “

Източник: Няма драма