Свищов отбеляза 124 години от гибелта на Алеко Константинов. Пред паметника на Алеко в градската градина, представители на Община Свищов, д-р Анелия Димитрова, Заместник-кмет „Управление на европейски проекти и образование“, Бедри Алиев, Заместник-кмет „Отбранително-мобилизационна подготовка, транспорт и чистота“, Иван Шопов, Заместник-кмет „Благоустройство и инвестиционна политика“, граждани и общественици почетоха с възпоменателно мълчание и поднасяне на цветя гибелта на големия български писател Алеко Константинов.
Възпоменанието се проведе едновременно на двете места: пред паметника на Алеко, в Градската градина в Свищов и на гроба на Алеко, в Централните софийски гробища в София.
В крайдунавския град секретарят на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови -1856“ Геновева Танчовска каза в прочувствено слово: „Днес отново сме тук, но сме спрели, за да се вслушаме в укорителния глас на Щастливеца. Да се порадваме на веселата му усмивка, да си спомним за светлата му личност. Този паметник ни напомня за него, да не забравяме мъдростта, с която живя и идеалите, които ни остави…“.
Празникът на българското просвещение през онази 1897 г. е белязан с кръвта не на опозиционера от Демократическата партия, а на твореца Алеко Константинов. Гибелта му покрусва интелигенцията и множеството негови почитатели. Политическите похвати и нрави, в онзи момент сериозно загрубяват и напускат всякакви етични и морални граници. Те вземат поредната жертва, която волно или неволно, в един миг застава на пътя им. В годините стотици, хиляди хора се докосват до творчеството на писателя. И всички признават, че то е знаково, и че зад него се прокрадва искреността и идеализма на Алеко, наричащ се дръзко Щастливеца.
Животът му бе твърде кратък, но достатъчен, за да се издигне като един от великаните на българското художествено слово.
Светла му памет!