ИСТОРИЯ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Преди 135 години в Свищов, Никола Живков основава първата детска градина. Основоположникът на предучилищното възпитание в България е роден във Велико Търново през 1847 г. Тази година се навършват 170 години от неговото рождение. Брат е на Вела Благоева и ученик на Никола Михайловски и Петко Рачев Славейков. Участник в три войни, революционер. Бил е в четата на Филип Тотю. Автор е на първия български химн „Шуми Марица”. Времето, в което живее и работи Н. Живков е динамично и преходно. Живков е писател и журналист. Заедно с Христо Ботев издават първия брой на вестник „Нова България”. А заедно с Алеко Константинов и Иван Вазов е писар в губернската канцелария, която се е помещавала в родния дом на Щастливеца. Никола Живков учителствува в град Свищов заедно с доктор Иван Шишманов, станал по-късно първият министър на народното просвещение след Освобождението.

На 10 август 1882 г. в Свищов, в дома на Алекси Гълчавата, който се намирал на мястото на ДТГ ”Д. Хадживасилев”, Никола Живков и съпругата му откриват първата детска градина у нас, наречена „Детинска мъдрост”. Живков разгласява с печатна обява, чийто оригинал се пази в БАН, че открива в Свищов училище „Детинска мъдрост” за възпитанието и обучението на момичета и момчета на възраст от 4 до 7 години”. До началото на септември в детската градина били записани 25 момичета и 28 момчета. Персоналът се състоял от 4 души: 2 учители – Живков и съпругата му и 2 школски майки, които се грижели за хигиената и приготвянето храната на децата. Таксата била 4 и 2 лева( според възможностите), а бедните били приемани безплатно.

Град Свищов е свързан и с издаването от Никола Живков през 1887 г. на първото методическо ръководство по предучилищно възпитание “Детинска мъдрост”. В него Живков пише, че се е ръководил от идеите на немския педагог Фрьобел, с „някои изменения на даровитата славянска педагожка Евгения Водовозова”.  Той успява да систематизира знания, които за много кратко време да подготвят, както учители, така и родители. Ръководството било одобрено и наградено от Министерството на народното просвещение. Никола Живков поддържа идеята за възпитание „по български дух, по български характер”.  И днес ръководството  може да бъде прекрасен пример за това, как следва да се възприема чуждият опит. Точно затова „Детинска мъдрост” е ценен педагогически труд, поставил на правилна основа нашето предучилищно образование. Защо точно „Детинска мъдрост”? Според Сократ мъдростта като добродетел и знание за доброто е в основата на всички останали. „Детинска мъдрост” на Живков е едно добро. Ако положим усилия да си припомним онази мъдрост, която той ни завещава преди 135 години, то тогава може би и като родители, и като учители, ще съумеем да възпитаваме децата си по най-добрия и начин.

ИСТОРИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В СВИЩОВ

През първите векове на османското владичество единствените просветни огнища на българите са килийните училища към манастирите и черквите, създадени и издържани от населението. Само ограничен брой български младежи посещават килийните училища и успяват едва да се научат да четат и да пишат по старобългарски. Много са паметниците от миналото на Свищов, чрез които се установява съществуването на килийни училища в града. Такива училища е имало както в частни домове, така и в църковни килии, веществен паметник за това е сегашната старинна сграда в двора на най- старата свищовска църква „Св. Димитър” на хълма Калето. В началото на XIX в. социалните промени в българското общество водят до негодност на старите килийни училища. Те не отговарят на нарасналите потребности  на придобилите самочувствие българи. “И за черкови, тогаз, даваха хората, и за школа, и за чешми. Пък не е да са имали повече. От малкото си даваха.”/Майстор Кольо Фичето/ Появява се идеята за откриване на елино-български училища. С отварянето на тези училища се цели да се задоволят нуждите на българите от светски знания,характерни за модерните гръцки школи. Родолюбивият свищовски търговец Филип Сакелариевич прави през 1812 година дарение от 19 000 форинта за подпомагане на училищната дейност в града. Това е голямо за времето си училищно дарение, каквото дотогава никое българско училище не е получавало, за това този виден свищовски благодетел е първият крупен училищен дарител в нашата страна. През 1814 година той прави второ дарение в размер на 16 000 гроша. Тези дарения дават възможност да се създаде напълно ново светско училище, каквото дотогава не е имало в България. Това училище се създава през 1815 година, когато в града пристига Емануил Васкидович. Прогресивни свищовски граждани го поканват да основе ново училище- първо българско светско училище по подобие на модерните за онова време училища. Запленен от „неутешимото желание” и „пламенна ревност”на свищовци да създадат свое светско училище. През 20-те години на XIX век жителите на Долна махала в Свищов довеждат двама сърби от Банат, които преподават славянобългарски език по взаимната метода. В 1824 година учителят Васкидович преименува официално това свищовско училище на “славяно-българско”.След това го разделя на две степени – „долна“ и „ горна“ и обучението продължава до четири години. След десетгодишно учителстване в Долната махала Христаки Павлович си построява къща в Горната махала на Свищов, където открива ново славянобългарско училище. За нуждите на обучението съставя и издава Аритметика или Наука числителна. През 1850 година всички свищовски училища се обединяват по инициатива на гражданите на четирите махали, за да може да се създаде една обща каса за издръжка на всички училища в града.

В момента продължители на вековната история на образованието в Свищов са 3 средни, 5 основни и 2 професионални училища:

СУ „Николай Катранов“, СУ „Димитър Благоев“, СУ „Цветан Радославов“, ОУ „Филип Сакелариевич“, ПДТГ „Димитър Хадживасилев“, СПГ „Алеко Константинов“, ОУ „Христо Ботев“ с. Алеково, ОУ „Христо Ботев“ с. Ореш , ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Овча могила, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Морава.