Коледа е най-вълшебното време от годината и сякаш не би била същата без традиционната семейна и уютна среда, празнична трапеза, и разбира се за настроение: картички с пожелания. При най-добро желание, човек не може да направи подаръци на всички роднини и приятели, но винаги намира време да ги зарадва с поздрав за празника. Виртуалните пожелания и електронни картички също се предпочитат като по-бърз и лесен начин, но винаги остава приятната тръпка, когато отключиш пощенската кутия и отвориш плик с благопожелание и картичка от хартия.
Всяка година от края на ноември до първите седмици на януари десетки хиляди коледни картички се появяват в пощенските кутии, носейки пожелания за здрава, успешна и щастлива нова година.
Всичко започнало през далечната 1843 година в Англия, когато са направени първите Коледни картички. Тогава британският художник Джон Хорсли създал първообраза на днешната коледна картичка, по идея на британския бизнесмен сър Хенри Кол в Лондон. Хорсли просто изпълнил молбата на своя добър приятел Хенри Коул, тогавашният директор на Лондонския музей „Виктория и Албърт, който искал искал красива и впечатляваща на външен вид картичка – нещо уникално и невиждано до този момент. Коул бил прекалено зает, за да спази традицията да надпише ръчно пожелания до всичките си роднини, колеги и приятели, затова му хрумнала идеята за една и същата „картичка”, която да разпрати до всички. За Хорсли задачата съвсем не била трудна, той създал триптих, като на двете крайни сцени се изобразявали библейски праведни дела – дарения за бедните и гладните, а в центъра била картина, представяща празничното пиршество на г-н Коул и неговото семейство. Пожеланието пък било кратко, но достатъчно тържествено: ”Merry Christmas and a Happy new year” (Весела Коледа и Щастлива Нова Година”).
Интересен факт е, че Коул всъщност не е искал да продължи да изпраща картички и през следващите години, но неговото хрумване толкова се харесало, че бързо се превърнало в мода. Естествено с нарастването на популярността на коледните картички, находчиви художници започнали да се занимават по-сериозно с изработването и търговията им, макар всички да смятали, че като всяка друга мода и тази скоро ще отшуми. Е, не отшумяла, ами все повече се разпространявала – картичките се изпращали из цяла Англия и дори пощите въвели практиката картончетата да пътуват срещу определена сума: само 1 пени. Което също било феноменално, защото до този момент всякакъв вид пощенска кореспонденция се заплащала на база километрите, които следва да пропътува. Пощенските картички успешно започнали да променят историята! Или по-точно да се вписват в нея…
Повече от очаквано пощенските картички напускат пределите на Англия и се озовават вече и в Америка. В началото само като пристигаща поща, а съвсем скоро и като заминаваща такава. Първоначално обаче картичките се считали за привилегия, тъй като били много скъпи и очаквано само по-богатите семейства можели да си ги позволят. Това да получиш пощенска картичка пък било повод за всеобщо веселие. В продължение на повече от 30 години американците внасяли своите картички от Великобритания, до момента, в който немският емигрант Луис Пранг не решил да вложи 250 долара и да отвори литографски магазин в Бостън. Именно там била напечатана и първата линия коледни картички в щатите. Върху поздравителните картончета имало птици и цветя, които доста се разминавали с коледната тематика, но все пак по смисъла на американската мечта, късметът и пазарът се усмихнали на Пранг и така през 1881 г. той вече издавал над 5 милиона коледни картички годишно. Скоро след звездния успех върху честитките започнали да се появяват и познатите етюди – заснежени къщички, украсени елхи, горящи камини, пеещи деца и разбира се – незаменимият Дядо Коледа.
През 1875 г. литографът Луис Пранг, който се преселва от Германия в Бостън, започнал да издава картички и така си спечелил прозвището Бащата на американската коледна картичка. Преди появата на коледните картички хората си разменяли написани или нарисувани на ръка поздравления за празника. Първоначално си ги предавали лично, а по-късно, с появата на пощенските служби – и чрез тях. Традиционните пощенски картички пък се появяват през 1869 г. първо в Австрия. Те били издавани от правителството, по подобие на марките.
Година по-късно и Великобритания пуска картички, доста по-различни от тези, с които хората се поздравявали за Коледа. Истински шедьоври на изобразителното изкуство обаче са представени на специално организирана изложба в Париж през 1889 г. Тогава започва популяризирането им като начин за изпращане на поздравление, независимо в коя точка на света се намира получателят
Модата по коледните картички завладяла и „другия край на света”. В Русия двама от най-известните художници Александр Бенуа и Иван Библин създали първата коледна картичка през 1898 г, като парите от нейната продажба били дадени за благотворителност. След дебюта интересът станал бързо нарастнал и последвал внос на напечатани коледни картички от Европа, но без надписи. Пожеланията на кирилица се изписвали от калиграфи, което правело създаването и изпращането на коледни картички твърде скъпо и недостъпно за всеки. Очаквано с масовото навлизане на печатарството, изпращането на пощенски картички станало значително по-достъпно и дори се появило колекционирането им, като хоби.
На родна земя
Според данни на Българските пощи, традицията с изпращането и получаването на поздравителни картички започва след Освобождението. Първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 година, а първата коледна, три години по-късно. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който станал и първият български притежател на подобна честитка. Фамилията Сакскобурготски и до днес събира уникални по рода си поздравителни картички и притежава една от най-богатите и ценни колекции в света.
В онези години те са се надписвали върху картинката, а не на гърба й. Независимо дали изпращате или получавате Коледна картичка, винаги е приятно. Краят на декември си остава предизвикателство и за пощальоните.
Макар обаче да навлизат бързо в страната ни, картичките не се отпечатват в България, ами се внасят от Европа и по-специално от Германия, като подобно на Русия, тук им се добавя само текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в началото на ХХ век, в русенската печатница „Модерно изкуство”, а днес в Историческия музей в Горна Оряховица може да се види уникална експозиция от пощенски картички, повечето от които именно коледни.
За щастие още не знаем къде свършва историята на коледните картички. Макар модерните технологии да ни предоставят възможност да изпращаме бързо и лесно всевъзможни поздравителни вариации, класическата, хартиена и ръчно надписана картичка продължава да бъде предпочитана от повече хора. Разбира се, по-важен от формата е фактът, че сте се сетили за някого и сте му отправили своите искрени пожелания, но все пак, ако ви остане време изпратете тази Коледа няколко спомена в плик. Все още има достатъчно дни, за да пристигнат честитките навреме по пощата. А колкото до емоциите – те са и за изпращача, и за получателите, знаем го от опит. Посланието остава лично и съкровено!