В България политиките за децата не са изведени като национален приоритет
Насилието на деца във всички възможни форми е проблем, който се наблюдава от години в България. В държавните политики насилието над децата като че ли не е приоритет.
Статистиките на УНИЦЕФ сочат, че всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.
Преди дни Националната мрежа за децата представи 10-ото издание на мониторинговия доклад „Бележник“, изготвен от близо 40 експерти от граждански организации и 7 външни оценители. Общата оценка за 2020 г. е едва 3.09 в областта “Закрила на детето“ от всички форми на насилие.
Липсва ли превенцията?
Темата коментира в “Нашият ден“ Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата:
“Тази слаба оценка е една трайна тенденция през последните 10 години. Тъй като ние нямаме целенасочени координирани усилия за това да не допускаме да се случва насилие спрямо децата.
Само за миналата година Държавната агенция за закрила на детето сочи тревожни данни, че са се увеличили случаите на домашно насилие над деца с 25%. Най-често насилието се случва в семейна среда или близка до семейната среда. Около 560 сигнала са получени за миналата година на Националната телефонна линия – 116 111. Това са тревожни факти, които не можем да отминем.
Но в същото време не можем и да отминем факта, че въпреки препоръките, въпреки че медиите са много активни, напоследък има много данни и изследвания за тези тревожни факти.“
Липса на държавна политика
„В България политиките за децата не са изведени като национален приоритет. Не само в областта на превенцията на насилието, говорим и за детското здраве, и за благосъстоянието, детската бедност.
Всяка година над 400 хиляди деца са в риск от бедност и социално изключване.
Няма да бъде спекулация, ако обобщим, че държавата ни смята, че децата са даденост и трябва да ги обгрижваме по най-добрия начин, но това не се случва.
Предвид това, че и семействата не са подкрепени, и социално-икономическата ситуация не е добра.
Не мога да кажа, че няма политики. Има декларативно заявени, подготвени документи, имаме законодателство – Закон за закрила на детето миналата година направи 20 години. Това е една солидна регламентираща база, която обаче не правим усилия, достатъчно гъвкаво и координирано да изпълняваме.“
Източник: БНР