В навечерието на 158-годишнината от рождението на писателя Алеко Константинов на 12 януари в платформата Тиймс се проведе втората среща на училищата, носещи неговото име. Присъстваха учебни заведения от градовете Мездра, Банкя, Перник, Кърджали и Луковит. Организатор на събитието бе нашето училище – Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“.
От името на домакините приветствие отправи г-жа Веска Николова. Поздрав към всички участници отправи и кмета на Община Свищов – г-н Генчо Генчев.
Виртуална разходка из къщата музей на Щастливеца припомни интересни факти за живота и делото на Алеко.
Чрез презентации и видеоматериали участниците разказаха за богатия си и интересен училищен живот.
Мероприятието продължи с обявяване на резултатите от конкурс на тема „По стъпките на Щастливеца“. Той се проведе в две категории: „Изразително четене на откъс от Алекова творба по избор“ и „Мултимедиен продукт /презентация или клип/“, който бе организиран по повод празника на нашата гимназия. В първата категория на първо място във възрастова група V-VII клас бе класирана Дарина Максимова 10-то ОУ „Алеко Константинов“ – гр. Перник, VII клас с откъса от фейлетона „Разни хора, разни идеали“, във втора възрастова група VIII – XII клас призът отиде при Александра Иванова ПГИ „Алеко Константинов“ – гр. Кърджали от XI клас за откъса от пътеписа „До Чикаго и назад“, част V „Ниагара“. Във втората категория във възрастова група V-VII клас с първо място бе отличена Христина Василева от 10 ОУ „Алеко Константинов“ – гр. Перник от VII клас, а в другата възрастова група VIII – XII клас първото място бе присъдено на Соня Георгиева от СУ „Цветан Радославов“ – гр. Свищов, ученичка от XI клас. В тази категория, първа възрастова група журито присъди и специална награда за иновативен мултимедиен продукт на Стефани Филипова от СУ „Цветан Радославов“ – гр. Свищов, ученичка в V клас.
Срещата завърши с дискусия на тема „Посланията на Щастливеца, интерпретирани в съвременната образователна среда – предизвикателства и решения”. Участниците изразиха мненията си по въпрос като „Могат ли педагозите да отговорят на търсенията и нуждите на младите хора на ХХI век, но и да останем верни на традицията в преподаването?“. Споделиха опита си в работата по Европейски проекти и доколко сме преодолели т.нар. „балкански синдром“.
Всички се обединиха около идеята, че Алеко успява чрез словото си да остави послания, които звучат актуално и век след смъртта му, а в изповедта си пред своя съгражданин проф. Иван Шишманов в с. Владая на 20 юли 1894 година споделя надеждата си, „Че кога и да е, ще бъда оценен по достойнство.”